Днес си направих акаунт. Малко за опит... Реших да разбера къде точно се е скрило социалното общуване, защото във Facebook не е със сигурност. Няма го и на улицата. Хората са забързани и намръщени.
    В магазините са изнервени. Често се чуват скандали или крясък : "обраха мее..." . Аз имам две срязани с бръснарско ножче чанти , в трамвая.
Нищо не ми взеха ,защото не нося пари в чантата си.
    В заведенията също не виждам кой знае какво общуване... Там отиват определени хора и с определена цел. На работното място ... зависи какво работиш. Ако си на счетоводителско бюро ,надали ще се запознаеш с много хора.
   Добра идея са клубовете по танци. Бях изненадана да видя колко хора се записват и се учат да танцуват след работно време. Един от мъжете в моята група каза ,че в дните когато не е на танци ,ходи на тренировки по бокс. Латино , ориенталски танци , танго , народни танци, индийски танци... важното е да има къде да се разпусне.
   Хубава идея е и спорта ,но местата за това са ограничени.
   Всъщност започнах от общуването и стигнах до свободното време ,макар че те са неразривно свързани. Няма как да общуваш на работното място или размахала черпака пред печката...
    Общуването в интернет свеждам до поздрав на някой познат или съобщение ако не мога да га намеря по телефона. 
    Странно как света става все по - глобален и свързан ,а хората все по -самотни.

Ми и тука е като на улицата, мине не мине време и некой изреве, обраха ми стихотвотрението плагиатите мръсни или еди кой си блогър направил това и онова и веднага се озовава на първа. Та разлика голяма няма, тука ще си всичко друго само не и самотна